Този град е малък, но пълен с исторически забележителности и е като музей без стени. Започвам от най-отдалечената забележителност – храм Булгукса. Намира се в покрайнините на града. Достъпът е лесен защото има спирка на градски автобус точно пред входа на целия комплекс. Времето беше, много фотогенично. Облаци и лека мъгла за повече мистичност. За мой късмет не заваля, но беше на ръба.
ХРАМ БУЛГУКСА
Булгукса е с 1400-годишна история и е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е будистки храмов комплекс, който се състои от поредица от дървени сгради на повдигнати каменни платформи. Територията на Булгукса е разделена на три зони. В първата е залата на Буда Вайрочана, във втората е залата на великото просветление и в третата е залата на върховното блаженство. Тези зони и каменните тераси са проектирани да представят земята на Буда.
Както и в другите храмове в цялата страна, така и в този, имаше украса от хартиени фенери по повод рождения ден на Буда. Но, тук беше много по-семпла в сравнение с пищната украса на храм Самгвангса в Бусан.
Всяка зала е като отделен павилион в собствен двор. Има порти между всички дворове за лесно преминаване. В началото на комплекса има живописно езеро обградено с много зеленина.
ПАРК ТИМОЛИ
Връщам се в центъра на Кьонджу и се отправям към парка Тимоли. В него има повече от 20 гробници, включително древната гробница Чунмачонг, която е отворена за посещение. Парка е много приятен за разходка. На фона на драматичните облаци, който бяха надвиснали над града изглеждаше магично. Много туристи бяха облечени с традиционни корейски облекла и придаваха автентичен вид на цялата атмосфера.
Смята се, че гробницата Чунмачонг е построена между края на 5 век и началото на 6 век. Артефакти, изкопани от гробницата, включват златна корона, златна шапка, златен колан на кръста, златна диадема и позлатени бронзови обувки, носени от погребаните. По-специално златната корона е известна като най-голямата и най-сложната от всички златни корони, открити в Корея.
В Кьонджу се усеща стария чар на отминали епохи. Градът е бил бившата столица на древното царство Сила, което е управлявало приблизително две трети от Корейския полуостров в продължение на близо хиляда години. По-късно Сила се превърнала в просперираща и богата нация. Днес дори съвременни вериги като Starbucks са разположени в исторически сгради в характерен стил.
ГЬОШОН
Традиционното село Гьошон е като мини квартал в Кьонджу. Всички къщи са в традиционен корейски стил – ханок. В близост се намира моста Уолгенджио, който е друга известна забележителност.
МОСТА УОЛГЕНДЖИО
Моста Уолгенджио е най-големият дървен мост в Южна Корея. Построен е в традиционен стил. До него има каменна пътека, по която може да преминете на отсрещния бряг. Повечето хора минават именно от там за да направят снимки от центъра на реката.
КАФЕ EYST 1779
Докато съм в квартал Гьошон попадам на EYST 1779 – уникално кафене в много модерен стил. Напълно противоположно на заобикалящата го среда. Невероятни мебели с изключителен дизайн, нетипични за заведение. Прозорци от тавана до пода с изглед към вътрешна дзен градина с красиви цветя, храсти и дървета, както и малко езеро. Докато сте вътре, се наслаждавате на съвременна и модерна Корея, а когато излезете навън, попадате в стара традиционна Корея. Контраста е много приятен.
Разходката ми продължава в поредния парк на Кьонджу. В едната част има поле пълно с макове. А зад тях се намира най-старата обсерватория на Корея. 9-метровата постройка във формата на бутилка, използвана за прогнозиране на времето, датира от 7 век. Името й означава „кула, гледаща звездите“. Построена е с 362 (като броя на дните в лунната година) гранитни камъни, подредени един върху друг.
ДВОРЕЦА ДОНГЪНГ И ЕЗЕРОТО УОЛДЖИ
Финала на деня е двореца Донгънг и езерото Уолджи. Мястото е много по-красиво, след като слънцето залезе. Най-доброто време за посещение е след 8 ч. вечерта през лятото, когато двореца е осветен, а водата на езерото се превръща в огледало, в което двореца се отразява. Вечер е пълно с много хора, очакващи светлините да бъдат запалени. Определено това е черешката на тортата в града. Вълшебен финал с красива гледка към една отминала епоха.
В близост до къщата за гости, в която бях отседнал имаше ресторант за гьоза. А, аз обожавам това ястие. Собственикът, който е и готвача, говореше английски. Посрещането беше много топло и гостоприемно. По негова препоръка си поръчах традиционна и пържена гьоза. Трябва да призная, че пържената беше невероятна на вкус. А, жълтата ряпа ми стана любима. Докато вечерях, на съседната маса седна семейство, което живее на близо и всяка седмица посещава ресторанта. Жената се оказа учител по английски и разговора вървеше страхотно между мен, нея и собственика. Така завърши поредния ден в Южна Корея.
travel me 